Японците не обичат нещата да се случват в последния момент.
Тук ваканциите се планират месеци напред,купили са ти раница за училище още когато си на 5,явил си се на интервю за работа и знаеш къде ще работиш половин година преди да си се дипломирал...и т.н и т.н.
Едно от нещата,с които още ми е трудно да свикна е това лудо планиране.Дори на приятелско ниво,излизанията подлежат на дискусия няколко седмици предварително!
Казваш непринудено:
-Хайде да се видим пак скоро!
И събеседникът ти отваря едно прилежно водено тефтерче
и почва да разлиства...
-Ами,този месец съм заета всеки уикенд.Но на 15ти другия месец мога!
И ти стоиш и си мислиш:Ще ли съм жива до 15ти другия месец?😆
Но,по същество.На вашето внимание,Курисмас кееки през октомври.
понеделник, 16 октомври 2017 г.
понеделник, 2 октомври 2017 г.
Желаещи за зъболекар?
Когато бях предучилищна на един от прегледите при училищния зъболекар се оказа,че под привидния кариес,имам пулпит,т.е зъбът ми е засегнат в дълбочина,чак до нервите му.
Не помня разговорите на възрастните около мен и защо се е стигнало до тази развръзка,но много добре помня ваденето на въпросните нерви(и образуването на такива в мен ;)) с цялата болезненост и ужас.Вероятно,не,със сигурност,без упойка👽
Оттогава у мен се зароди един естествен страх от зъболекари,който години по-късно споделих с най-добрата ми японска приятелка Саяка.Тя изумена реагира:
При зъболекаря боли? Хайша тте итай но?
Абонамент за:
Публикации (Atom)