Желаещи за зъболекар?

Когато бях предучилищна на един от прегледите при училищния зъболекар се оказа,че под привидния кариес,имам пулпит,т.е зъбът ми е засегнат в дълбочина,чак до нервите му.

Не помня разговорите на възрастните около мен и защо се е стигнало до тази развръзка,но много добре помня ваденето на въпросните нерви(и образуването на такива в мен ;)) с цялата болезненост и ужас.Вероятно,не,със сигурност,без упойка👽

Оттогава у мен се зароди един естествен страх от зъболекари,който години по-късно споделих с най-добрата ми японска приятелка Саяка.Тя изумена реагира:

При зъболекаря боли? Хайша тте итай но?

А аз още по-изумена:

-Че в Япония не боли ли?😳

-Ами,не!Слагат ти упойка и усещаш само едното боцване.След това не боли.

-Ама,винаги ли ти слагат упойка?-още по-недоумяваща аз.

-Е,да.За да не боли....

Та,днес реших да ви поканя с мен на разходка,без елементи на болка,до близкия зъболекарски кабинет. 

На най-първия преглед в която и да е болница,зъболекарски кабинет,ортопед,кожен лекар и др.,трябва да представиш документ за самоличност за да те впишат в системата си и ако си здравно осигурен,както са повечето,и здравната си карта.

Издава ти се още една карта от съответното болнично заведение,която представяш на последвалите прегледи.

 Ето как изглеждат моята здравна карта и картат ми за зъболекарския кабинет.

                                        

Та,преди два дни позвъних на телефонния номер,продиктувах си номера на картата,казах,че ме наболява един зъб и си записах час за днес.

Досега съм ходила три пъти в този кабинет-първия за да ми извадят един разрушаващ се мъдрец,а другите два за да ми изчистят зъбния камък,което тук е някаква рутинна процедура и те викат на всеки 4 месеца за почистване на зъбите,както му викат те.

Така че най-ужасяващото за мен стъргане с машинката,все още не бях го изживявала.

Реших да използвам блога си за вътрешно успокоение:”Ще отида сега на един оглед до зъболекарския кабинет,ще направя снимки,после ще разкажа за приятното изживяване и всичко ще е наред.”-Така се самонадъхвах на отиване към кабинета.

Първото,което ми се стори интересно и щракнах беше това:

 И в други от статийките в този блог е ставало въпрос за типичното японско събуване на обувките навсякъде.

Изключение не правят и зъболекарските кабинети.Тук освен рафтчетата за обувките ти по-долу и чехлите,които ти предлагат да обуеш за вътре,са нагласили и табелки с номерца,за да не стане объркване на обувките!А виждате ли спрея на горната снимка?За него на зелената бележка пише,че може да го използвате за да си дезинфекцирате чехлите!И аз бях :”Уау”!

В тази държава за пореден път се убеждавам,че за каквото е можело да се помисли в посока доволен клиент,удобство,бързина,естетика,чистота и комфорт,се е помислило.

Вътре  ми беше неудобно да снимам,но ето какво изнамерих на сайта на кабинета. 

Това е залата със столовете за мъчения ;)Общо 4.

Това пък е мястото за почистването на зъбен камък(на сайта пише,че са се опитали да създадат релаксираща обстановка.Смятай!)

Стаичката с рентгена,която се намира между двете отделения за манипулации в самата клиника.От сайта се информирах,че е дигитален рентген,който облъчвал в пъти по-малко.Хм,дано.

А тази джаджа днес за първи път я видях и изпитах действието и и тъкмо се чудех как да ви я опиша,а ето тя била качена и в сайта им.

Та,това е уред за прецизно замерване на дълбочината на кариеса,който влиза в употреба когато рентгенът не покаже ясно изразен проблем,а пациентът има оплаквания,както беше в моя случай.Днес този уред замери стойност 3.8,предполагам милиметри и зъболекарката обясни,че над 3 е редно да се пломбира зъбът.
Обясних,че имам страх от машинката и искам упойка и зъболекарката усмихната каза,че ще ме упои,да не се тревожа ;) 

Та така,историята на Саяка се оказа правдоподобна.Не боля.И за да не навлизам в подробности и изгонвам феновете си ;)) ще споделя само сторилите ми се интересни четири неща-

1.Ужасяващата машинка не беше от онези,които аз помня от България.Звукът беше съвсем тих,в устата ми не хвърчеше зъбен прах(ех,че поетично звучи),защото освен стъргалото тя беше снабдена и с тръбичка,която пуска вода. 

 2.И не,устата ми не се пълнеше с тази вода,и да,нямах марли натъпкани в бузите,а още една мила жена(асистентка) стоеше над мен и с друга машинка всмукваше течността.

3.Плакненето на устата си се случваше в стандартна мини мивка,каквито има долепени до столовете на мъчението и в българските зъболекарски кабинети,но различното тук беше наличието и на чашка,която когато поставиш обратно след употреба ,се пълни автоматично.

4.За разлика от всичките ми останали пломби от България днес се сдобих с първата си пластмасова беличка пломба!

И накрая сигурно някои от вас се питат:Ама,не е ли много скъпо в Япония да си правиш зъбите?Е,не съвсем. Днешното удоволствие ми струваше около 2000 йени,което се равнява на 30 бг лева,които тук се изкарват за около час работа.

Та,така за японските зъболекари.Надявам се да ви е било интересно.А,ето го и екипът на клиниката,която посетих днес!