"Не плачете,цикади..."

Ако сте гледали японски филм,в който действието се развива през лятото не може да не сте останали озадачени от странната песен или по-скоро силното жужене,което се носи из въздуха.
Това са те-Цикадите.В разгара на лятото ви каня на техен концерт!Семи но тооджоо!Първото усещане,което цикадите предизвикаха у мен беше лека болка в ушите и невъзпитаното Урусай(ех,че шумно)изказване.Каня ви да споделите това усещане с мен тук.
После разбрах,че тези така шумни за нас създания всъщност пеят с цяло гърло не друго,ами любовна песен!И интересното е,че могат да го правят за изключително кратко време-около седмица,колкото трае животът им,доколкото ние можем да го наблюдаваме.
След обзелото ме любопитство и зараждаща се симпатия към жужащите,имах сблъсък очи в очи с няколко вече изпълнили последните акорди от песента си индивида,които бяха решили да намерят вечен покой на терасата ни.Та,тогава бях леко ужасена от размера им(5-6 см),


но и омаяна от красотата и ефирността на крилете им.


Всички тези впечатления,почти пълното българо-езично информационно затъмнение и едно хайку,ме доведоха до днешната тема.
Та,според Уикипедия има около 2500 вида документирани цикади по света!Аз ще се спра само бегло,без особени научни претенции на японските цикади,а който иска повече информация да се образова тук.По-голямата част от живота им преминава под земята под формата на нимфа,както се оказва се наричат малките на някои видове насекоми.

Женската снася яйцата си в цепнатината на кората на някое дърво и когато малките нимфи се излюпят,те падат на земята и започват да се самозаравят под дървото.Гмуркат се на различна дълбочина в търсене на вкусен корен,от който смучат сокове и се развиват в продължение на няколко години като няколко пъти сменят обвивката си.Накрая излизат под формата на кафяво съсухрено насекомо,пропълзяват до някой стабилен клон,захващат се за него и започва последния стадий на линеенето,когато излиза зелено младо вече готово за размножаване насекомо.


Следва седмица на живи концерти,изпълнявани основно през деня,смукане на сокове от дърветата,размножаване и отлитане към отвъдното.Кратък,но много бурен живот!
Предлагам ви още няколко видео клипчета по темата.

Първото представя песента на 4 вида цикади в Япония,а с второто се пренасяме в Америка на рядка среща с вид цикади,които излизат от земята веднъж на 17 години!

Цикадите са един от символите на японското лято,затова и често са споменавани в традиционната японска поезия-хайку,която както може би знаете има сезонен характер.

Представям ви няколко преведени на български хайку стиха.

Не плачете, цикади. 
Няма любов без раздяла, 
дори при звездите. 
Исса
Пред вратата
на празната къща пее цикада.
Залез.
Шики
След бурята
цикадите са малко.
Идва есента.
Шики