Наопакито на Япония част първа

След дълго мълчание,усилена работа за Императора и още няколко други приятни занимания се завръщам към поизоставения ми блог...
Заповядайте!Доозо!Първите впечатления на посетилите Япония е,че всичко е наопаки сравнено с България-и движението,и поздравите и влаковете...
Днес ще се опитам да обобщя различията между България и Япония такива,каквито съм ги видяла аз.
Започваме с най-общите и може би всеизвестни　разлики:
-Движението е отляво,както се оказва е и в още седемдесетина страни по света.

-много са страните по света,където хората се поздравяват не с ръкостискане както е в България,а например с целувка,прегръдка,потъркване на носовете или сключване на ръцете пред гърдите.



Всичките тези поздрави,съпътствани с докосване на тялото са чужди за японеца.Тук поклонът,на който трябва да се отдели цяла нова тема и за който и книга в няколко тома може да се напише,изпълнява ролята на поздрав,както при среща,така и при раздяла.

Освен тези му две основни функции поклонът може да значи и Извинявай,Благодаря,Моле те и др.

Интересно ми беше,когато открих,че дори телевизионните говорители се покланят след края на предаването,което водят.

А още по-изумена останах,когато веднъж ми се поклониха от банкомат!

                                     

-друга интересна разлика е,че тук влакът е най-бързият транспорт,за разлика от нашето мило родно БДЖ,което си отрежда скромното трето отзад-напред място след каруцовия и пешеходния ;)
За градското метро и влаковете се подразбира,че са по-бързи от автобусния градски транспорт,защото не зависят от свeтофари и задръствания.По-интересно е обаче,че влакът стрела Шинканесен преборва по бързина на пристигане дори самолетите.Е,не точно със скорост,ами с удобството да отпътува от центъра на града,няма я и нуждата да си на гарата два часа преди отпътуването,както е при самолетите,няма чекиране на багажа и т.н.

-Другата влакова разлика е, че тук влакът не е място за социализиране и разговори, а напротив- на бъбрещите и шумящи хора се гледа доста лошо. Във влака е най-прието да си поспиш, почетеш книжка, послушаш музика с неусилени слушалки или просто да си поцъкаш някоя игричка на телефона.



-едва ли ще ви учудя като кажа,че японците са големи традиционалисти.И въпреки че много българи се имат за големи патриоти,японците без голямо парадиране ни скриват шапките в това отношение.
Примери много:
1-японска национална носия(кимоно,юката или хакама)има в почти всеки дом.Още на 3 годинки всяко японче за първи път облича традиционната носия и посещава шинтоистки храм.

Жените задължително са облечени в кимоно на важни събития от живота си-завършване на университет,

церемония по навършване на пълнолетие,

собствената им сватба,където и мъжете намазват от традицията ;)

сватбата на член от семейството и др.,които действия все още се считат за супер екзотични и получават страхотно медийно внимание в България.Дано стават нещо все по-естествено завбъдеще.

2-тук все още основно се спи на земята,както е било и по нашите земи едно време.

3-въпреки навлизането на много западни храни,японците продължават да си хапват основно риба,водорасли,соеви супи,ферментирали соеви зърна  и тофу и е широко разпространено мнението,че японската кухня е по-здравословна от западната.И всичко се похапва с клечки,както и преди 100 години.

4-за разлика от повечето българи,които ходят на църква само по големите празници,тук да посетиш храм,бил той будистки или шинтоистки е част от ежедневието на повечето японци.Идват да се помолят да ги приемат в желаната гимназия или университет,да им потръгне любовта,да се завърнат от пътешествие невредими и за още какви ли не неща,но определено и млади и стари посещават храмовете много по-често от нас.

5-японците имат огромно уважение към предците си.За разлика от нашите гробища където една голяма част от гробовете са обрасли в треви и храсталаци,тук гробищата им са като музеи!

Освен задължителните семейни посещения на гробището преди Нова Година и през август по време на празника Обон,на датата на смъртта на покойника всеки месец някой член от семейството ходи да сложи цветя на гроба,да запали ароматна пръчица,да измие и забърше надгробната плоча и да поговори с покойника.

Друга разлика е,че тук кремирането е задължително и гробовете са семейни,т.е където е праха на дядото,там отива и на съпругата му,децата им и внуците им като имената им се добавят на гърба на  надгробната плоча,а в началото на нея отпред е изписано само фамилното име.

6-като споменах за фамилното име се сетих и друга разлика.Тук няма своеволия от рода:Запазвам си моминското име! или Слагам си тире на фамилното име! или пък още по-непонятното за японците-Децата вземат за фамилно име малкото име на дядо си и така стават с различна фамилия от тази на родителите си.

В Япония от едно семейство ли сте,фамилиите ви са еднакви.Най-често при брак жената взема фамилното име на съпруга си,но има и изключения,където мъжът взима това на съпругата си.Причините са различни,но основните две,които аз знам са да се продължи фамилията на жената,защото тя е примерно едно дете или пък са само сестри.Друга причина,която съм наблюдавала е когато мъжът не се разбира със семейството си и един вид чрез женитбата иска да се отдели от тях.

Други примери за японски традиционализъм в момента не ми хрумват,но смело продължавам с останалите разлики...

-Тоалетните в
Япония навсякъде(изключая планината Фуджи) са безплатни,лесно откриваеми и в
повечето случаи снабдени с тоалетна хартия,течен сапун и машина за изсушаване
на ръцете.

На гарите,в парковете и в по-големите магазини задължително има и тоалетни,приспособени за хора в инвалидни колички.

-Тук да намериш
нещо на улицата,било то пари или скъпо бижу не се счита за късмет,а
напротив,хората вярват, че ако прибереш 
чужд предмет ще се натовариш с кармата на притежателя му и може да ти се
случи нещо лошо.Затова и ако си си забравил чадъра,палтото или дори компютъра
във влака,почти 100% сигурно е,че като се обадиш на гарата ще си ги
намериш.

Намерени пари също не е прието да си присвояваш.Практиката е да ги
занесеш в най-близкото полицейско управление,където ти записват данните и ако
никой не си ги потърси в три-месечен срок,ти се обаждат да дойдеш да си ги
получиш.

За забравените
неща по влаковете също има давност,защото са много и не могат да ти ги пазят
вечно.Какво се случва с тях ли?За 
чадърите ми беше супер интересно,как пред много от гарите са оставени
няколко чадъра от непотърсените и пише, че можеш да си вземеш при нужда.





Виждала съм и
благотворителни базари,на които се продават различни забравени вещи-основно
чадъри, немалко чанти, моливници, химикали, слушалки, шапки и т.н.До такава степен да си
забравиш нещо във влака си е част от ежедневието,въпреки че ти напомнят да не
го правиш на високоговорителите през няколко гари...




Засега спирам дотук с уговорката да продължа скоро.Дано ви е било интересно!

Матааа!