Наопакито на Япония част втора

Обещаното скоростно продължение на опаковата тема ;)Цудзуки ;)

-японците си нямат смяна на времето.Ще кажете-блазе им.Да ама дори през лятото се мръква в 7 вечерта,а сутрин Райчо изгрява около 5,което за хората като мен,които обичат да си поспиват до 9-10 е супер ограбващо.
Затова и има много спортуващи хора преди работа.Стават в 4:30-5:00,правят един джогинг,качат някоя планина,направят няколко кръгчета с колелото,прибират се,взимат си душ и хайде на работа за Императора ;)

-Като казах джогинг се сетих за едно много забавно наопаки,което ако го пуснем в България всеки би му се смял доста!Много са популярни,т.нар. благотворителни маратони.Хем бягаш,хем си плащаш!И вярвайте ми желаещите са мноооого,а цената поне в нашия град възлиза на около стотина БГ лева.Наградите-нищо материално,грамота примерно.

-Относно активността на хората,сега ми изниква и друга разлика.Ако в България животът след пенсия е едва ли не време за почивка и отдаване на плетене,шиене,игра на карти,гледане на сериали и кибичене по пейки,в Япония пенсионерите са по-дейни дори от работещите!Във всеки град имат нещо като нашите читалища,където пенсионерите се събират за какви ли не доброволчески дейности.Някои ходят да чистят улиците,други да садят цветя и дървета,трети преподават кой каквото може-я готвене на по-младите,я японски на чужденци,я шах,оригами или японско сметало на децата.Не се спират!По-заможните посещават различни клубове и се учат да танцуват танго,хавайски танци,учат чужди езици,пътуват по света.
Една голяма част се отдават на хобито си от преди пенсия-планини,фотография,земеделие,спорт и др.

Няма да забравя никога исорията на един дядо,която даваха по телевизията преди време.Той е на 103 години,участва в състезание за бягане на над 100 годишни и печели първа награда.И го интервюират след това.

-От кога се занимавате с бягане?

-Аз по принцип не бях спортна натура,хобито ми беше да играя японски шах,но като прехвърлих 90те повечето ми приятели,с които играех шах починаха и реших да си намеря ново хоби,което да мога да правя сам.И така от 90 годишен започнах да бягам,от началото само за здраве,но после реших и да участвам в състезания!

Останах с отворена уста!Тук ново начало можеш да поставиш и на 90 години!Възрастта е само една цифра,както бях прочела някъде.

-Младите или по-скоро малките деца също не отстъпват на възрастните по активност.Още от 1-2 годишни ги записват на някакъв курс-плуване, балет, английски, пиано, карате, японско сметало и като попиташ 7-8 годишните на какво ходят,се започва едно изреждане...Всеки ден ходят на нещо,която практика при нас в България се счита за ограбваща времето за игра и непълноценно изживяване на детството.Тук искат да ги направят самостоятелни от по-малки,да им дадат шанс да опитат повече неща и така да имат по-голям избор когато решават с какво искат да се занимават завбъдеще.

Естествено има и много свободно шляещи се деца.За Япония се говори, че е една от най-безопастните страни в света,затова не е никак странно да видиш сами деца да играят в парка или пред блока,да гонят пеперуди,търсят раци или пък да се прибират сами от училище дори в големите градове.

-И докато в България пешеходци и колоездачи се пазят от моторизираните участници в движението,тук и това е наопаки.Много пъти докато съм карала колело ми се е случвало колата зад мен да намалява докато пътят стане достатъчно широк за да ме изпревари.
Хаотично пресичаща бабичка или дядо изобщо не са рядкост,затова и хората карат супер бавно и внимателно в града.Не съм сигурна как е по закон,но предполагам, че нараненият винаги има право и глобата и обезщетението,които трябва да изплатиш при инцидент са доста солидни.Затова и се получава интересният парадокс не на децата да се казва-Пази се от колите!,а на шофьорите-Пази се от децата!

-Тук идеалът за женска красота е бялата кожа,затова вероятността да видиш японка да се пече на плаж,както е нормално при нас,е почти нулева!Солариуми не съм виждала никъде,но дори и да има,едва ли процъфтяват.Процъфтяваща е избелващата козметика, слънцезащитните кремове, чадърите за слънце с UV защита,супер странно изглеждащите на пръв поглед протектори за лице,и чорапчетата за ръце...

Затова и може би японките са известни с това, че годините не им личат.И заради тоновете грим,който използват де,което е една друга тема...
-Последната разлика за днес е,че в Япония клиентът е Бог.Като тук не става въпрос само за клиент,който носи пари.Във всички държавни институции,било то община,полиция или банка,отидеш ли да попиташ нещо,да досадиш с някой глупав въпрос,дори да се скараш за нещо,целият персонал ще ти се стече на помощ,всеки ще остави другата си работа и ще се опита максимално бързо,точно и коректно да те обслужи,да ти обясни,да те обгрижи така че да си тръгнеш с една идея по-щастлив.
Имаше един момент,когато бях решила да вкарам в употреба стотинките от 1 йена,които се бяха събрали в доста голямо количество.Никога и никъде не ме погледнаха накриво,че ги карам да броят стотинки.За сравнение в нашето БДЖ неведнъж са ми казвали:С по-жълти стотинки не можа ли да дойдеш?
Ако ти се наложи да ползваш такси в Япония също оставаш шашнат от професионализма,с който те обслужват.

Вратите се отварят автоматично,шофьорът е задължително с костюм и бели ръкавици и никой не очаква да оставиш бакшиш,което е между другото още едно наопаки.В Япония абсолютно никъде не е прието да даваш бакшиш.

Пак ще направя препратка с бг такситата.Влизаме ние в едно такси в Русе и аз виждам,че шофьорът си хапва закуска и му викам:

-Извинявайте,че ви прекъсваме храненето.

а той ми вика:

-Ааа,няма проблем.

И продължава да си примлясква,докато ни кара,без изобщо да се притеснява.Ще кажете,човещинка.И мен това поведение не ме изнерви,напротив,на смях ме изби.Но и ме накара да се замисля.Не са ли прекалено перфектни и изпипани японските услуги,дотолкова,че да правят човека нечовек,да унижават обслужващия,да те карат да таиш в себе си тиха омраза към клиента,на който се покланяш и се опитваш да угодиш всячески?И все пак аз лично предпочитам да ми се обърне внимание и да ме уважат като клиент,а не да ми се накарат,както нерядко ми се е случвало в България.